Сеченето по разсада

От качеството на произведения разсад зависи и успехът при по-късното отглеждане на растенията в градината и на полето. Условията при които се отглеждат разсадите благоприятстват развитието на много патогени, които са в състояние за кратко време да нанесат непоправими щети. Успехът на разсадопроизводство в най-голяма степен зависи от опазването на младите растения от болести. От тях с най-голямо значение е сеченето на разсада. Най-опасната болест по разсадите е сеченето. По някога сеченето унищожава по-голямата част или целия разсад. Тогава се налага презасяване, което ни забавя, а също така и оскъпява производството.

Може да се появи в резултат от неблагоприятни условия, като високи или ниски температури, висока почвена влажност, голяма солева концентрация на почвения разтвор, но основният причинител на сеченето са различни почвообитаващи гъби. Причинява се от гъби от родовете Fusarium, Botrytys, Pythium, Rhizoctonia и др. Тези гъби са силно разпространени в почви с високо съдържание на органично вещество, в каквито се отглеждат разсадите. Те се намират и в почвите на открито, но най-големи щети нанасят при отглеждането на разсади, когато стъблата на младите поникващи растения са най-нежни и уязвими.

Сеченето протича от засяването на семената до разсаждането на готовия разсад. Развива се по няколко начина в зависимост от причинителя, условията на отглеждане и фазата на развитие на растенията. Една част от растенията изгниват, друга част поникват, но техните кълнове умират. В резултат на това се получава по-разреден посев.

Типичната форма на сеченето се проявява след поникването. В основата на растението, под повърхността на почвата се появява воднисто петно. То се разраства на дължина и ширина, докато обхване изцяло младото стъбло. Едновременно с това се наблюдава омекване, изтъняване и покафеняване на тъканите на мястото на нападението. Повреденото стъбло не може да издържа тежестта на надземната част и растението се съсича.

При влажно време болните растения загниват. При сухо време загнилите тъкани изглеждат кафяви до тъмнокафяви, а падналите растения увяхват и изсъхват. Загниването на корените се наблюдава от поникването на семената до изваждането на разсада. Понякога повредите от сеченето се проявяват дори и по-късно в зеленчуковата градината. Понякога външно не се наблюдават прояви на болестта и поникналите растения изглеждат нормално. Когато заболяването обхване голяма част от кореновата система, тогава развитието на растенията отслабва изведнъж и те внезапно увяхват. След отскубването на болните растения се вижда, че значителна част или всички корени са кафяви, тъмнокафяви до черни.

Болестта се проявява силно при следните условия:

Ø       по-гъста и дълбока сеитба;

Ø       използването на стари семена;

Ø       изобилните поливки;

Ø       засенчването;

Ø       недостатъчното проветряване.

Борбата срещу сеченето може да се раздели на две фази :

 - Профилактични действия  - Оптималните условия ограничават развитието на сеченето.

Ø       за сеитба да се използват семена с висока кълняема енергия;

Ø       да се поддържа оптимална температура и влажност на въздуха;

Ø       благоприятен светлинен режим за развитието на растенията;

Ø       да не се допуска високо азотно торене и преовлажняване на почвата;

Ø       обеззаразяване на почвата и оборския тор;

Ø       редовно проветряване;

Ø       използване на обеззаразени семена.

Много важно условие за производството на здрав и жизнен разсад е поддържането на оптимална температура и влажност на въздуха в помещенията. Разликата между дневната и нощната температура не трябва да е по-голяма от 6-8°С. Поливането се извършва само с темперирана вода, т.е. с 2-3°С по-висока от тази на въздуха

-  Химична борба – при проява на сечене по разсада е необходимо да се вземат незабавни мерки.

Разсадът се третира с Фунгуран ОН 50 ВП в концентрация 0,3% (30 г на 10 литра вода) или се полива с 0,15% разтвор на същия препарат (15 г на 10 литра вода) при разход 2 л/кв.м, така че разтворът да проникне в зоната на корените. Могат да се използват и други медни средства, като Шампион ВП (0,3%) или Купроцин Супер М (0,4%). Засегнатите участъци задължително се ограничават, като се изгарят с 3% меден сулфат (30 г син камък на 1 л вода), като се унищожават и част от здравите растения на границата с болните.

Ако се установи силно нападение на разсадите от сечене е наложително използването на системни фунгициди. 

При тези случаи за пръскане на растенията през 7 дни се използват препаратите:

Ø Проплант 722 СЛ в концентрация 0,1% (10 мл за 10 литра вода)

Ø Превикур 60 СЛ – 0,2% (20 мл за 10 литра вода)

Ø Топсин М – 0,1% (10 г за 10 литра вода).

Ø Ридомил Голд МЦ 68ВГ - 0,1% (10 гр. на 10 литра вода) след фаза "миши уши" на разсада.

 Плодовете и зеленчуците от нашата градина са винаги по-вкусни!

Късното зимното пръскане - или как да си свършим половината работа с един замах

През зимния покой на дръвчетата, жизнените им сокове намаляват или изцяло спират движението си. В резултат на това, много от вредителите и болестотворните организми, които се хранят именно чрез тях, също преминават в летаргия. Точно това е и най-доброто време за борба с тези организми. През периода на зимен сън дърветата нямат листна маса, в която насекомите да се крият. Затова те са много по-уязвими и усилията да се преборим с тях дават по-добри резултати. Същото се отнася и за повечето болестотворни организми. Затова зимното пръскане е един от най-ефикасните методи за успешна борба с вредителите.

Най-подходящият момент за късното зимно пръскане е преди набъбване на пъпките. По това време зимуващите стадии на насекомите и акарите са по-лесно уязвими от препаратите за растителна защита, защото са „изтощени” от продължителната зима. Освен това и ефикасността на химичните средства при по-високите температури към края на зимата и началото на пролетта е по-голяма. 

Като се има предвид, че със зимното пръскане на овошките трябва да бъдат унищожени всички зимни стадии на насекомите и акарите, които зимуват по стъблото, клоните, пъпките и т.н. на овощните дървета, и че те зимуват на защитени места, зимното пръскане трябва да се извърши така, че всички части на дърветата да бъдат намокрени с разтвор. Това може да се постигне с разпръсквачи с широки отвори на дюзите, които дават възможност за изпръскване на разтвора във вид на едри капки и обливане на надземната част на дървото от всички страни. По тази причина разходът на разтвор за зимно пръскане на овощните дървета е голям.

Всички овощни култури – семкови и костилкови се нападат от голям брой болести и неприятели. Това обуславя необходимостта от комплексни растителнозащитни мерки както при едните, така и при другите. Зимното пръскане е основна част от тези мерки.

НЕПРИЯТЕЛИ

В края на зимата постепенно напускат зимните си убежища и започват развитието си зимуващите стадии на насекомите и акарите. Това е и моментът, в който те са най-уязвими към пестицидите. Най-важни от тях са калифорнийската и сливовата щитоносна въшка, кръгломиниращият молец, бълхите, листните въшки, червения овощен акар и др.

БОЛЕСТИ

От болестите, срещу които е насочено зимното пръскане, най-важни са огненият пригор по семковите видове, къдравостта по прасковата, мехурките по сливата и по джанката, сачмянката по костилковите, кафявото гниене, бактериалното изсъхване и др.

ПОДХОДЯЩИЯТ МОМЕНТ

Времето, за зимно пръскане е лесно за определяне - просто дръвчетата трябва да са в покой. Вероятно сте направили ранното зимно пръскане след листопада на дръвчетата преди началото на зимата, което също е много важно. Но в случая говорим за късното зимното пръскане, което трябва да се направи в края на зимата, след преминаване на студовете. Този период обикновено настъпва от средата на февруари до към средата на март, непосредствено преди набъбване на пъпките.

СРЕДСТВА ЗА ЗИМНО ПРЪСКАНЕ

Сред най-разпространените средства за зимно пръскане срещу болестите са препаратите на медна основа. Срещу неприятелите се използват парафинови масла (акарзин), които действат убийствено на насекомите чрез асфикция (задушаване). В края на зимата е наложително да се приложат две различни зимни пръскания – едното срущу болести, а другото срещу вредители.

За зимно пръскане срещу болестите най-ефикасни са медните средства - 1% Бордолезов разтвор, Шампион ВП или Фунгуран ОН 50 ВП. Бордолезовият разтвор се използва в 1% концентрация. Приготвя се от син камък (меден сулфат) и гасена вар. За 100 литра 1% процентов бордолезов разтвор са необходими 1 кг син камък и 1,5 кг гасена вар. Шампион ВП се използва в концентрация 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,3%.

Зимното пръскане срещу зимуващите стадии на неприятелите - насекоми и акари се провежда с инсектиоакарицида акарзин в концентрация 3 процента или 300 мл за 10 литра вода. Много е важно да се знае, че не е препоръчително АКАРЗИН да се използва при млади дръвчета.

 Зимното пръскане трябва да се извършва при абсолютно тихо време. Само при такова време има възможност да се напръскат клоните от всички страни, което е гаранция за висока ефективност на зимното пръскане. Независимо от това при вятър голяма част от разтвора се отнася далеч извън овощната градина, без да се използва за целта.

Плодовете и зеленчуците от нашата градина са винаги по-вкусни!

 

Свежи и хрупкави репички от нашата градина

Здравейте приятели, идва времето за засяване на репичките и въпреки обилните валежи и невъзможността за работа в градината, всеки от Вас може да прочете малко полезна информация за тях.

Най-хубавите и крехки репички виреят на слънчеви и леки почви с много хумус. Имайте в предвид, че те не понасят пресния оборски тор. Взискателни са към влагата в почвата и въздуха, ако тя им липсва, не могат да образуват кореноплоди, или образуват груби такива и бързо стрелкуват. Най-взискателни към влагата са , след като образуват първия лист и започват да нарастват.  Ако светлината е недостатъчна, особено на засетите в парници репички, техният вегетационен период се удължава.

Нуждата от семе за засяване на репички се определя от техния сорт и е средно между 4 и 6 грама на кв. метър. В един грам се съдържат средно около 100 семенца, те запазват кълняемостта си в продължение на 3 - 4 години. Семена по-стари от 2 години се подлагат на проба за кълняемост, преди засяване.

При засяването на репичките на редове е много важно равномерното им разпределение по площта, за да се гарантира нормалното развитие на растенията. Вярно е, че се изразходва повече труд и време, но резултатите са много добри. За разстояние между редовете са достатъчни 8 см. За да не се сриват браздичките след изтеглянето им не се ползва гребло или мотика. Тези браздички и без това не бива да бъдат по-дълбоки от 2 см. В самия ред семената да са на 3 см едно от друго. Когато бъде засята цялата определена площ, заглаждате повърхността с тънка летва така, че всички семенца да се покрият с пръст.

Сейте репичките рано на пролет, добре е да разделите на няколко части цялата площ, която сте определили и да засявате на етапи през 10 - 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация. След поникването трябва да плевите и поливате редовно, за да нарастват добре кореноплодите. Ако искате добра продукция, трябва да ги засеете във влажна почва, полята няколко дни преди сеитбата, а не да ги поливате непосредствено след засяването. Ако посевът е много гъст се прорежда на 2 - 3 см растение от растение.
Ето и някой от разпространените сортове в нашата стрна: 
Национал 3 - Ранен сорт с кръгли червено-бели кореноплоди, розова месеста вътрешност и приятен вкус. Вегетациоен период - 33-37 дни.
Ютженка - Ранен сорт с леко издължени кореноплоди с маслинено-розова кожа, бяла месеста част, леко лютива, но много приятна на вкус. Вегетационен период 30 - 40 дни.

Любими - Средно ранен сорт с пурпурно-червени кореноплоди с диаметър около 3,5-4 см и тънки опашчици. Месестата част е изключително вкусна, бяла и сочна. Вегетация - 35 дни
Червени едри - Ранен до средно ранен сорт с едри и наситено червени кореноплоди, месестата част е бяла с отлични вкусови качества. Устойчив на разпукване. Вегетация - 40 дни
Снежка - Ранен сорт. Кореноплодите са много крехки, с атрактивен бял цвят, сочни, с размер около 3-4 см. Вегетацационен период 35-40 дни,
Глориета -  Хибридна кръгла червена репичка с крехка констинтенция и слаба лютевина. Вегетационен период - 35-40 дни.

Ето и някой от полезните им свойства : Репичките стимулират дейността на черния дроб и бъбреците, особено подходящи са за хора, страдащи от диабет. Сокът от репички е богат източник на витамин С, който се превръща в добра алтернатива в борбата с пролетната умора. Той оказва освежаващ и тонизиращ ефект, но действа благотворно и при жлъчни и бъбречни заболявания.

Плодовете и зеленчуците от нашата градина са винаги по-вкусни!